Мои драги деца, аз, Майката ви всичките, искам да вляза в сърцата ви и да живея в тях, така че сърцата ви, лично отглеждани от Мене, да растат ден по ден до пълното изпълнение на възрастта на Благодатта. Искам вас дълбоко доверяващи се и покорни към Моето ръководство. Душата, която вистински Ме обича, подражава на Мяла добродетел на пълно предаване и покорност пред Господа. Винаги обръщах се към Него да Му попитам какво иска от Мене, считайки Себе за най-недостойната и последна от Неговите твари, и веднага когато Господ ми откриваше Свою воля, Той бързо Ме насочваше към нейното изпълнение. Зато, както скоро разбрах че е Волята Му да отида при кумката Ми, защото Господ имаше планове за благодат и милост да извърши в този дом с Моето присъствие, бързо се насочих към планините, каквото вие добре знаете. Тази същата готовност и това също решение да изпълним Волята на Господа, дори ако не я разбираме напълно и цялостно, тоя същи решителност за себе си във всичко, което Ви заповядвам; във всичко, което Ви казвам; във всичко, което Господ иска от вас, тук в тези Явления. Душата, която колебае, мисли, седнала да изчисли жертвите, които ще трябва да принесе; отказанията, които ще трябва да направи за изпълнение на Моята воля не може да Ме последва. Искам души, които не знаят какво е да изчисляват, които не колебаят, които не размишляват върху Моите заповеди и Моя воля. Искам души, които са пълно покорни на Мене, като синът Ми Луи Мари де Монфор; както моята малка дъщеря Бернадет и моите мали деца Лусия, Франсиско и Жасинта. Искам ви така: пълен покорен; пълен послушен, даващ и все повече на плановете и любящата воля на Моето Сърце. Искам също от вас да подражавате на Мене във добродетелта на търпението. В дома на кумката ми Елизабет, по време на престоя ми там, аз бях постоянно мъчена от една жена, нейната слугиня, която Ме обиждаше; говори коарсни и оскърбителни думи към Мене; и пред кумката Ми не искала да бъде открита, а извън присъствието на кумката ми ме мъчила без почивка. Но аз, като Учителка на търпението и добродетеля, се държах с кротост към нея; молях за нейното обращение; търсех със всички средства да ѝ покажа, че искам най-вече доброто и щастието й. Накрая тази жена беше победена от Моята кротост; проливаше обилни сълзи пред Мене и над всичко доброволно се призна в присъствието на кумката ми Елизабет, която само тогава стана осведомена за всичките случвания. Искам да подражаваш на тази добродетел, молейки за спасението на душите; винаги държайки се със свещена кротост, така че света да види в вас моя верен портрет и чисто отражение на Моята добродетел и святост, без петно или мръсотия. Ако Ме следвате по пътя на съвършенството тогава ще Ви призна за мои вистински деца и ще се обявя пред Ангелите на Бога. Мир, Маркос. Практикувайте, подражавайте на Моите добродетели. Следвайте Мене, синко ми, като кротка овца. Продължавай да Ме следваш, както си правил почти 17 години, защото ще те отведа в безопасно пасбище, през зелени поляни, и накрая ще те поставим в ръцете на Този, Който ме обича и ти се обича, и там ще бъдем единствени в любовта си и пирът ще бъде вечен. Мир, мое ангеличе. Благославям те.