Деца мои,
благодаря ви, че се събрахте в молитва и че откликвате на Моето призоваване в сърцата си.
Деца мои, често чувам как мнозина от вас копнеят за множество дарове, но Бог ви е дал два специални дара: единият е интелектът, а другият – съвестта.
Нужен ви е интелектът, за да различавате доброто от злото; в противен случай само Божиите закони щеше да са ви достатъчни. Вие сте способни да знаете кои действия водят към Бога и кои – към Сатаната.
Той ви е дал съвест, която е словото на Бог във вас, и вие осъзнателно знаете какво е правилно и какво е грешно.
И след това Той ви е дал свобода. Затова ви питам, деца: имате ли правилните инструменти, за да вървите към вечен живот, или не?
Направете използването на тези дарове свой приоритет и не искайте нищо друго, защото ако не ги използвате, това може да бъде опасно за всички, тъй като мнозина нямат смирение.
Обичам ви и съм близо до вас.
Сега ви благословявам в името на Отца, Синът и Светия Дух.
Размисъл върху съобщението:
Божиче наша се обръща към финалния разказ за Петдесетницата, за да сподели с нас едно уверение: мнозина, вероятно след слушането на миналото неделно Литургия на Словото, са я помолили да получи „много дарове“ (Св. Павел ги изброява в Първото си послание към Коринтяните, глава 12).
Въпреки това, ние забравяме две фундаментални неща:
– първото е, че Господ дава тези проявления на Духа за общото благо, за да служим на нашите братя и сестри, а не за да увеличаваме своята слава, своя успех или своята гордост;
– второто е, че вече притежаваме много важни божествени дарове, които представляват нашата най-дълбока същност.
Ето ги:
– интелектът, който ни помага да интерпретираме реалността и да разберем кои действия водят до щастие и любов, а кои пък водят към Сатаната;
– съвестта, която е най-интимната и свещена част на човека (неговото сърце), където Бог му говори. Докато интелектът ни помага да разберем какво е добро или зло в абстрактен смисъл, съвестта ни позволява да правим конкретни избори, да правим това, което е правилно, или да ни предупреждава, ако правим нещо погрешно;
– накрая, свободата, която е най-големият дар. Тя е способността съзнателно и доброволно да избираме доброто. Това не означава да правим каквото си поискаме.
Да изследваме съвестта си, защото Богородица не вижда смирение в сърцата ни; и преди да предприемем каквото и да е действие, нека се запитаме: Правя ли нещо, което угодява на Бога? Как би постъпил Исус на мое място в тази конкретна ситуация?
Източник: ➥ LaReginaDelRosario.org