Братие,
Научих ви да не се оплаквате ако тази капка е оцет и желчь — дадена не само на устните ви, но често и на сърцето ви, което иска да обича и получава безбройни осквернения.
Запамети, че вашият Исус имаше Своето Сръце наситено с тази най-правдива и горчивина смесица. Научих ви на кого да се обръщате в часовете, когато болката ви надхвърля и ви е като всички, дори Бог, са ви оставили.
Аз бях, заради изкуплението, истински оставен от Отца, но все пак виках към Него. Това е това, което трябва да правите, о деца, в времена на искушение и скръб. Дори ако Бог ви се чини далечен, викайте го все пак за помощ. Давайте му вашата филиална любов винаги, и Той ще ви даде своите дарове. Те може би не са тези, които сте поискали; те ще бъдат други, още по-полезни за вас.
Вярвайте на Господа и вашия Отец; Той ви обича и грижи се за вас.
Винаги вярвайте това: Бог награждава онези, които вярват в Неговата Доброта.
Но преди да произнесем последните думи — в които мъчителната болка на тази смърт беше обединена с радостта от спечелването на Живот за вас — казах фразата: “Отец, в Твоите ръце препоръчвам Духа Ми.”
Духът на Христос не е имал нужда от Божия Милосърдие. То беше Божественото и Невинното Духо на Сина, на Отца и на Безгрешната.
Но исках да ви науча, че само едно нещо е скъпо в живота и по-скъпо от живота: духат. Той трябва да получи цялото ти внимание през целия твой живот и в часовете на смъртта. Всичко, което притежаваш на Земята, е нещо, което умира с тялото. Нищо не те следва във вечния живот. Но духът остава; духът предшества и той стои пред Съда и получава първото съдебно решение. Благославя ти.
Твоят Учител.
Размишления върху посланието:
Исус се явил отново като Учителя, за да утеши страданията на нашите сърца, това чувство за самотност и изоставеност, което преживяваме в трудните моменти на живота, когато искаме малко любов, но вместо това получаваме само обиди.
Какво трябва да правим, когато болката постучи на вратата на нашите сърца, кога сме отчаянни, когато не можем да се справим и плачем за всичко, което ни се случва? Треба да ИМИТИРАМЕ ГО, да направим каквото Той правил на Кръста: да призоваваме Бога Отца, да му покажем любовта си като деца, неограничената си вяра, знаяки че както добър Отец е, ще ни даде това, което е добро и полезно за нас — дори ако не бъде точно то, което искаме или смятам, че ни помага.
Накрая Исус ни учи, че единствено духът ни има значение, този божествен дъх, който съществувал още преди раждането ни и ще продължи да съществува след смъртта на нашите тела. Той ще бъде нашят дух, който стои пред Бога, носещ цялото тежест на добрите ни дела и грехове, за да бъде съден.
Нека молчанието, което Исус ми е наложил, стане причина за размишление за всички, защото това, което Той иска, е вниманието ни да се обърне само към Него и Отца, и всеки от нас да внимава повече за своята душа.
Извор: ➥ LaReginaDelRosario.org